v
+

148


---

Пустиня е душа без идеал

1

Пустиня е душа без идеал,
съгрян от любовта;
едничка нея благий Бог създал
да бъде фар в света!

2

Едничка тя е мощна да възпре
издигнатия меч
и в мир злочестий свят да събере
със свойта блага реч!

3

Издига тя душа ни да лети
към тихи небеса,
тъй както лъчът дига в висоти
сребристата роса.

4

В световний мрак гори без жертвен дим
едничък нейний плам;
кат’ тайнствен факел, жив, неугасим,
тя свети в наший храм.

5

Едничка тя не тъпче със пета
превита, слаба тръст
и носи с тиха прошка на уста
Голготский тежък кръст!

© Тази песен е със запазени права.