v
+

130


---

Вдъхнал си ми, Боже

1

Вдъхнал си ми, Боже, вяра,
и дела Ти мене дай!
Обич братска Ти без мяра
на сърце ми начертай!
Гняв и ярост да не усещам
вътре в моето сърце,
чужди слабости да срещам
със усмивка на лице!

2

Горд и мнителен да бъда
не допущай, Боже, Ти;
със надменност да не съдя,
да не пръскам клевети;
ни на други да завиждам,
като имат те успех,
тайно да ги ненавиждам,
а „приятел" да съм с тях!

3

И дела нечестни тайно
да не върша ннвга аз;
все що правя, да е знайно,
да съм искрен всеки час!
Ни бедняка да притискам,
да го смазвам като с чук;
да не правя, що не искам
да направи мене друг!

4

Дай ми, Боже, вяра жива,
дух най-кротък, дух смирен,
съвест чиста, незлобива,
мир небесен, съвършен!
Нек сърце ми бисер бъде
и кристал - душата ми;
тя лъчи да пръска всъде,
любовта Ти кат’ ломи!

© Тази песен е със запазени права.